ООН готви критичен доклад за тормоза над медии и журналисти в България и ширещата се омраза
Снимка на от
Обществена загадка е, че в България от години медии и публицисти, които не се подчиняват на ръководещите, са унизени, съдени, заплашвани, проверявани и глобявани за щяло и нещяло.
Напрактика страната ни се е върнала към комунизма.
Засега обаче с изключение на порицания от демократичния свят няма никакви съответни ограничения.
Доклад със съществени рецензии за положението на медиите и ширещата се ненавист в България приготвя службата към Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида, а ръководещите към този момент отвръщат на рецензиите и въпросите официално, с акцент върху докладите в Съвета на Европа и какви законови промени и повишен бюджет се приготвят за Съвета за електронни медии, пише “Дневник ”.
В работната версия и съпровождащите документи обаче има тежки констатации и за езика на омразата, за насилието над дами, за слабата отбрана правата на малцинства – етнически и полови, за отношението към имигрантите…
Редица страни – от Германия и Съединени американски щати до Уругвай и Сърбия – задават голям брой съответни въпроси за държанието на държавното управление през последните години, в това число за протекция на публицистите от тормоз и закани, по кое време преследването за клюка ще бъде извадено от Наказателния кодекс, за фамозния замразен план на тактика за детето 2019-2030 година и за това какво е направено и на процедура, и в законодателството след отхвърлянето на Истанбулската спогодба.
Португалия (от името на страните за поддръжка използването на отправените препоръки) даже пита има ли в България народен механизъм или развой, отговарящ за съгласуване използването им и наблюдаване по какъв начин то напредва и какъв е резултатът от тях. Канада показва паника, че още няма дефинитивно наказани за корупция високопоставени чиновници. Англия пита за пояснение има ли прогрес за правосъден обзор на отводите на прокуратурата да стартира следствия.
Документът е на финалната права и ще е първият от 2015 година насам с оценка за това по какъв начин се съблюдават правата на индивида и фундаменталните свободи в България. В петък и във вторник планът, по който докладчици са тройката страни Словакия, Япония и Сенегал, бе разискван в централата на Организация на обединените нации в Женева и откакто нямаше устни мнения и добавки (освен изказване на български зам.-министър на културата), процедурата продължи към сесията през февруари-март 2021 година
В окончателния си тип отчетът ще бъде разпратен на 20 ноември и в едноседмичен период делегациите би трябвало да върнат свои писмени забележки или допълнения към обобщаващата част от него. България, чиято делегация по отчета се управлява от зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев (бивш народен представител, ръководител на младежката организация на ГЕРБ и народен координатор за битката с антисемитизма), може да реагира на наличието до сесията, започваща след към три месеца.
Документът е обозначен като основан през 4-15 май 2020 година, само че тази 36-а сесия бе отсрочена за есента поради пандемията. Сегашното разискване бе неприсъствено поради втората вълна на ковид, а любопитен миг във вторник бе, че единственият въпрос, по който България искаше да вземе отношение, бе свободата на медиите. “За страдание, заради дефицит на време, не засегнахме един доста значим въпрос – за свободата на медиите ”, означи Геновева Ненова, първи секретар в Постоянната задача на България в Организация на обединените нации в Женева. Тя даде думата на зам.-министъра на културата Румен Димитров, който сподели, че България предприемала дейни ограничения, в това число законодателни, за повишение прозрачността на собствеността в медиите и подготвила промени в закона за Съвет за електронни медии и повишен бюджет за регулатора, с които “съветът да получи повече пълномощия за ефикасен надзор и гаранции за самостоятелност ”.
Не тъкмо това е, което интересува множеството от страните, задали въпроси.
Съединени американски щати
Какви стъпки подхваща държавното управление на България за поддръжка на независимостта и разнообразието на медиите? Какво прави, с цел да могат публицистите да упражняват свободата си на слово, без значение от изнудвания и закани с принуждение? Предприема ли държавното управление стъпки да подсигурява съблюдаване на закона за обществена информация за собствеността на медии, или по какъв начин да обезпечи публичен достъп до такава информация?
Англия
Какви дейности обмисля държавното управление за възстановяване медийната независимост в България, в това число бистрота в собствеността на медии, за сигурността на публицистите и за медии, свободни от политическа интервенция?
Германия
Какви ограничения подхваща държавното управление за попречване и – в случай че е належащо – криминализиране на езика на омразата и обиди против ромите, членове на ЛГБТИ общността и критикуващите го неправителствени организации като цяло и в частност тези в областта на политиката и медиите?
На фона на раздухвани от “патриотите ” гневни рецензии за една брошура за полово обучение Берлин пита какво прави държавното управление (им) “за понижаване измежду младежите на стандартите и увеличение познанието за полово излъчени заболявания; има ли някакви планове в българските учебни заведения по този въпрос ”.
На този стадий отговори от България се чакат по констатации и рекомендации на редица организации, което е разказано в съпровождащ документ.
Комитетът по правата на индивида към Организация на обединените нации “е угрижен от множеството известия за ненаказани офанзиви, закани и тормоз над публицисти, както и за политически напън над медии, с цел да се обезпечат благосклонни репортажи и да се потискат рецензиите, в това число тези за корупция ”.
Какво предложи Организация на обединените нации до момента на България:
– да образова служители на реда, съдии и прокурори за това какво е независимост на словото и на събиранията, както и що е законна приложимост на сила;
– по какъв начин да пазят публицистите от тормоз, набези и прекомерна приложимост на сила; в детайли да се проверяват сходни актове и да се изправят отговорните пред правосъдието;
– увеличение плурализма в медиите;
– гарантиране, че общественото финансиране на медии става транспарантно и без дискриминация;
– да обмисли анулацията на всички наказателни производства за клюка.
ЮНЕСКО също предлага декриминализирането на клеветата и преместването на преследването ѝ в гражданския кодекс.
Българският отговор
В работния вид на отчета се отбелязва, че съгласно българските управляващи Законът за радио и телевизия дава нужните гаранции за независимост на словото на публицистите и тяхната отбрана, всяко мнение може свободно да се изложи в медиите, а публицистите и креативният състав в медиите не трябва да получават указания и упътвания по какъв начин да си правят работата отвън управлението на техните медии. Цитира се правосъдната процедура на Европейския съд за правата на индивида, съгласно която наказателните решения за клюка не са прекомерни, “наказанието е единствено санкция ” и множеството каузи завършват с опрощение и без правни последствия за обвинените.
Правителството твърди, че “по всички офанзиви против публицисти са извършени бързи и безпристрастни следствия и някои от тях са към този момент в съда. Редовно се изпращала и информация в Платформата на Съвета на Европа за подкрепяне отбраната и сигурността на публицистите.
Но в действителност сегашните рекомендации в текста на подготвяния отчет повтарят съвсем едно към едно тези на Комисаря на Съвета на Европа за правата на индивида от февруари 2015 година (тогава Организация на обединените нации изработlа предходния си отчет за България). Тогава той декларира, че “свободата на медиите в България е застрашена от комбинацията от практики, основали атмосфера за ширеща се автоцензура измежду публицистите и противозаконен външен напън над медиите ”.
Критиките не стопират тук.
Три комитета към Върховния представител на Организация на обединените нации за правата на индивида акцентират загрижеността си за “растящото раздухване на език на омразата и закононарушения от ненавист, особено ориентирани против групи като турци, роми, мюсюлмани, евреи, африканци, мигранти, бежанци, търсещи леговище и членове на малцинства на хората с друга полова ориентировка. Става дума за Комитета за унищожаване на расовата дискриминация, Комитета против изтезанията и Комитета за правата на индивида.
Това е изключително очевидно по време на предизборни акции и Съвет за електронни медии не съумява да приключи расисткото говорене и езика на омразата в интернет и обществените мрежи, се споделя в проектодоклада. Една от рекомендациите е България да приведе националното си законодателство в сходство с определението за език на омразата в Конвенцията за правата на индивида, да се забрани със закон всякакво оправдаване на етническа или расова ненавист, представляващо подстрекаване към дискриминация, неприязън или принуждение.
Нужни са национални протоколи за наказание сходно говорене от чиновници в публичната администрация и политици. Изразява се паника за предубеждения и стереотипни настройки, неприязън и дискриминация против ЛГБТИ хора и се предлага в българските закон категорично да се включи идентичността на обществения пол и половата ориентировка като съображение за дискриминация и претекст за ненавист, както и напълно да се признае равенството на еднополовите двойки.
Сходни са рекомендациите от Офиса на Върховния комисариат за бежанците – да се спре с всеобщото отрицателно говорене за бежанците в медиите и да се укрепи реагирането против расова дискриминация, ксенофобия и назадничавост против бежанци и търсещи леговище, в това число посредством просветителни стратегии измежду обществото.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Обществена загадка е, че в България от години медии и публицисти, които не се подчиняват на ръководещите, са унизени, съдени, заплашвани, проверявани и глобявани за щяло и нещяло.
Напрактика страната ни се е върнала към комунизма.
Засега обаче с изключение на порицания от демократичния свят няма никакви съответни ограничения.
Доклад със съществени рецензии за положението на медиите и ширещата се ненавист в България приготвя службата към Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида, а ръководещите към този момент отвръщат на рецензиите и въпросите официално, с акцент върху докладите в Съвета на Европа и какви законови промени и повишен бюджет се приготвят за Съвета за електронни медии, пише “Дневник ”.
В работната версия и съпровождащите документи обаче има тежки констатации и за езика на омразата, за насилието над дами, за слабата отбрана правата на малцинства – етнически и полови, за отношението към имигрантите…
Редица страни – от Германия и Съединени американски щати до Уругвай и Сърбия – задават голям брой съответни въпроси за държанието на държавното управление през последните години, в това число за протекция на публицистите от тормоз и закани, по кое време преследването за клюка ще бъде извадено от Наказателния кодекс, за фамозния замразен план на тактика за детето 2019-2030 година и за това какво е направено и на процедура, и в законодателството след отхвърлянето на Истанбулската спогодба.
Португалия (от името на страните за поддръжка използването на отправените препоръки) даже пита има ли в България народен механизъм или развой, отговарящ за съгласуване използването им и наблюдаване по какъв начин то напредва и какъв е резултатът от тях. Канада показва паника, че още няма дефинитивно наказани за корупция високопоставени чиновници. Англия пита за пояснение има ли прогрес за правосъден обзор на отводите на прокуратурата да стартира следствия.
Документът е на финалната права и ще е първият от 2015 година насам с оценка за това по какъв начин се съблюдават правата на индивида и фундаменталните свободи в България. В петък и във вторник планът, по който докладчици са тройката страни Словакия, Япония и Сенегал, бе разискван в централата на Организация на обединените нации в Женева и откакто нямаше устни мнения и добавки (освен изказване на български зам.-министър на културата), процедурата продължи към сесията през февруари-март 2021 година
В окончателния си тип отчетът ще бъде разпратен на 20 ноември и в едноседмичен период делегациите би трябвало да върнат свои писмени забележки или допълнения към обобщаващата част от него. България, чиято делегация по отчета се управлява от зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев (бивш народен представител, ръководител на младежката организация на ГЕРБ и народен координатор за битката с антисемитизма), може да реагира на наличието до сесията, започваща след към три месеца.
Документът е обозначен като основан през 4-15 май 2020 година, само че тази 36-а сесия бе отсрочена за есента поради пандемията. Сегашното разискване бе неприсъствено поради втората вълна на ковид, а любопитен миг във вторник бе, че единственият въпрос, по който България искаше да вземе отношение, бе свободата на медиите. “За страдание, заради дефицит на време, не засегнахме един доста значим въпрос – за свободата на медиите ”, означи Геновева Ненова, първи секретар в Постоянната задача на България в Организация на обединените нации в Женева. Тя даде думата на зам.-министъра на културата Румен Димитров, който сподели, че България предприемала дейни ограничения, в това число законодателни, за повишение прозрачността на собствеността в медиите и подготвила промени в закона за Съвет за електронни медии и повишен бюджет за регулатора, с които “съветът да получи повече пълномощия за ефикасен надзор и гаранции за самостоятелност ”.
Не тъкмо това е, което интересува множеството от страните, задали въпроси.
Съединени американски щати
Какви стъпки подхваща държавното управление на България за поддръжка на независимостта и разнообразието на медиите? Какво прави, с цел да могат публицистите да упражняват свободата си на слово, без значение от изнудвания и закани с принуждение? Предприема ли държавното управление стъпки да подсигурява съблюдаване на закона за обществена информация за собствеността на медии, или по какъв начин да обезпечи публичен достъп до такава информация?
Англия
Какви дейности обмисля държавното управление за възстановяване медийната независимост в България, в това число бистрота в собствеността на медии, за сигурността на публицистите и за медии, свободни от политическа интервенция?
Германия
Какви ограничения подхваща държавното управление за попречване и – в случай че е належащо – криминализиране на езика на омразата и обиди против ромите, членове на ЛГБТИ общността и критикуващите го неправителствени организации като цяло и в частност тези в областта на политиката и медиите?
На фона на раздухвани от “патриотите ” гневни рецензии за една брошура за полово обучение Берлин пита какво прави държавното управление (им) “за понижаване измежду младежите на стандартите и увеличение познанието за полово излъчени заболявания; има ли някакви планове в българските учебни заведения по този въпрос ”.
На този стадий отговори от България се чакат по констатации и рекомендации на редица организации, което е разказано в съпровождащ документ.
Комитетът по правата на индивида към Организация на обединените нации “е угрижен от множеството известия за ненаказани офанзиви, закани и тормоз над публицисти, както и за политически напън над медии, с цел да се обезпечат благосклонни репортажи и да се потискат рецензиите, в това число тези за корупция ”.
Какво предложи Организация на обединените нации до момента на България:
– да образова служители на реда, съдии и прокурори за това какво е независимост на словото и на събиранията, както и що е законна приложимост на сила;
– по какъв начин да пазят публицистите от тормоз, набези и прекомерна приложимост на сила; в детайли да се проверяват сходни актове и да се изправят отговорните пред правосъдието;
– увеличение плурализма в медиите;
– гарантиране, че общественото финансиране на медии става транспарантно и без дискриминация;
– да обмисли анулацията на всички наказателни производства за клюка.
ЮНЕСКО също предлага декриминализирането на клеветата и преместването на преследването ѝ в гражданския кодекс.
Българският отговор
В работния вид на отчета се отбелязва, че съгласно българските управляващи Законът за радио и телевизия дава нужните гаранции за независимост на словото на публицистите и тяхната отбрана, всяко мнение може свободно да се изложи в медиите, а публицистите и креативният състав в медиите не трябва да получават указания и упътвания по какъв начин да си правят работата отвън управлението на техните медии. Цитира се правосъдната процедура на Европейския съд за правата на индивида, съгласно която наказателните решения за клюка не са прекомерни, “наказанието е единствено санкция ” и множеството каузи завършват с опрощение и без правни последствия за обвинените.
Правителството твърди, че “по всички офанзиви против публицисти са извършени бързи и безпристрастни следствия и някои от тях са към този момент в съда. Редовно се изпращала и информация в Платформата на Съвета на Европа за подкрепяне отбраната и сигурността на публицистите.
Но в действителност сегашните рекомендации в текста на подготвяния отчет повтарят съвсем едно към едно тези на Комисаря на Съвета на Европа за правата на индивида от февруари 2015 година (тогава Организация на обединените нации изработlа предходния си отчет за България). Тогава той декларира, че “свободата на медиите в България е застрашена от комбинацията от практики, основали атмосфера за ширеща се автоцензура измежду публицистите и противозаконен външен напън над медиите ”.
Критиките не стопират тук.
Три комитета към Върховния представител на Организация на обединените нации за правата на индивида акцентират загрижеността си за “растящото раздухване на език на омразата и закононарушения от ненавист, особено ориентирани против групи като турци, роми, мюсюлмани, евреи, африканци, мигранти, бежанци, търсещи леговище и членове на малцинства на хората с друга полова ориентировка. Става дума за Комитета за унищожаване на расовата дискриминация, Комитета против изтезанията и Комитета за правата на индивида.
Това е изключително очевидно по време на предизборни акции и Съвет за електронни медии не съумява да приключи расисткото говорене и езика на омразата в интернет и обществените мрежи, се споделя в проектодоклада. Една от рекомендациите е България да приведе националното си законодателство в сходство с определението за език на омразата в Конвенцията за правата на индивида, да се забрани със закон всякакво оправдаване на етническа или расова ненавист, представляващо подстрекаване към дискриминация, неприязън или принуждение.
Нужни са национални протоколи за наказание сходно говорене от чиновници в публичната администрация и политици. Изразява се паника за предубеждения и стереотипни настройки, неприязън и дискриминация против ЛГБТИ хора и се предлага в българските закон категорично да се включи идентичността на обществения пол и половата ориентировка като съображение за дискриминация и претекст за ненавист, както и напълно да се признае равенството на еднополовите двойки.
Сходни са рекомендациите от Офиса на Върховния комисариат за бежанците – да се спре с всеобщото отрицателно говорене за бежанците в медиите и да се укрепи реагирането против расова дискриминация, ксенофобия и назадничавост против бежанци и търсещи леговище, в това число посредством просветителни стратегии измежду обществото.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ